Светлин Русев за Ванга

(изографисал църквата на Ванга)

- Срещите ви с Ванга какво оставиха у вас?

- Трудно се определят неуловимите неща. Срещата с човек с мисия, като Ванга, не се вмества в обикновените критерии. А и най-съкровените неща мисля, че нямат място на публичния пазар. В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята… Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит – греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.

- Доколко ви провокира мистиката в творчески и чисто човешки план?

- Ако светът на неуловимото, на невидимото, емоционалният и духовен свят е мистика – това винаги е било част от мен, от стремежите ми да надникна в неговото тайнство и вечност. В този смисъл истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.

- Защо в църквата, която изографисахте, гледат само изтерзани и мрачни лица?

- Това е другата привидност или предубеденост към това, което правя. Сериозността и замислеността не значи мрачност. Разбира се, мислещият и страдащ човек (а при Ванга ходеха основно такива) не прелива от оптимизъм. Бихте ли ми посочили църква, в която светиите да се усмихват като на реклама за паста за зъби? Самото тайнство на храма, самата същност на житието на Света Петка и животът на Ванга са мъченически. От друга гледна точка – друг художник може да нарисува всичко това много умилително и сълзливо, но за мен истината в случая е в изпитанията, с които ни среща съдбата, а те обикновено не са от най-веселите.