| 1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. |  |
| 2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). | |
| 3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. | |
| 4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. | |
| 5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. | |
| 6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. | |
| 7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. | |
| 8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? | |
| 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. | |
| 10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. | |
| 11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. | |
| 12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. | |
| 13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. | |
| 14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. | |
| 15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. | |
| 16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. | |
| 17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. | |
| 18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; | |
| 19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. | |
| 20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. | |
| 21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. | |
| 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. | |
| 23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. | |
| 24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. | |
| 25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; | |
| 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? | |
| 27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. | |
| 28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. | |
| 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. | |
| 30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. | |
| 31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. | |
| 32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. | |
| 33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. | |
| 34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. | |
| 35 Исус се просълзи. | |
| 36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! | |
| 37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? | |
| 38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. | |
| 39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. | |
| 40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? | |
| 41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. | |
| 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. | |
| 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! | |
| 44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. | |
| 45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него. | |
| 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. | |
| 47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. | |
| 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. | |
| 49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, | |
| 50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. | |
| 51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, | |
| 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. | |
| 53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.“ Йоан 11 глава |
